"Доброто" старо хъркане е тема, върху която почти всички изследователи на съня са съсредоточили усилията си. Дихателният шум с честота 300 херца е неприятен и изнервящ най-вече за партньора на хъркащия, но може да доведе до сериозни здравословни проблеми и за главното действащо лице. Ето защо хъркането е проблем, който не бива да се неглижира, а при необходимост налага и вземането на незабавни мерки. Изнервящо или опасно, хъркането определено е състояние, което изисква внимение и проследяване. Съвременната медицина разполага с редица решения и алтернативи, които могат както да ни избавят от досадния шум, така и да спасят живота ни.

      Кой хърка?

      Типичният хъркащ е мъж с едро телосложение, който пуши и не обича спорта. Това обаче не означава, че непушачката с нормално тегло е застрахована от появата на този проблем.
Дори млади спортисти могат да бъдат засегнати. Фактите показват, че около 45% от възрастните хора хъркат само понякога, а 25% страдат от това състояние постоянно.
Хъркането се наблюдава при  всеки втори мъж и всяка четвърта жена, особено над 40-годишна възраст, а при жените менопаузата и хормоналните промени също имат влияние.

      "Механика" на хъркането

      По време на сън (при нормално дишане и съответно липса на хъркане) въздушният поток навлиза през ноздрите на носа след това преминава към мекото небце и към ларинкса без излишни завихряния.
Хъркането се появява, когато се затрудни свободното преминаване на въздуха през носа или гърлото.
Това води до завихряне на въздушната струя и вибрации на отпуснатите при сън меки тъкани - увула, сливици, меко небце, които са в задната част на гърлото.
Издаваният шум може да достигне до невероятните 90 децибела (за сравнение - височината на звука при нормално говорене е 40 децибела).

      Причини за хъркането:

      Причините за блокирането на въздуха по дихателните пътища са многобройни и често се срещат в комбинация:
•    Проблеми с носа и гърлото - изкривена по рождение или от травма носна преграда, хрема, увеличени сливици, удължена юздичка на езика, полипи в носа или гърлото, хроничен синузит, друга инфекция на горния респираторен тракт, алергия;
•     Нисък мускулен тонус на небцето и останалите тъкани около носа и гърлото.
•    Наднормено тегло и затлъстяване - пълните хора са по-предразположени към хъркане. При тях има задебеляване на меките тъкани в основата на езика, мекото небце и небните сливици, в резултат на което се стеснява отворът на горните дихателни пътища и се затруднява дишането;
•   Пушене - пушачите са предразположени към хъркане, тъй като никотинът дразни лигавицата на гърлото и води до нейното набъбване;
•    Позата при спане - някои хора хъркат, когато спят по гръб. При това положение на тялото долната челюст се отпуска назад, съответно коренът на езика прилепва към мекото небце, а то от своя страна "провисва" на пътя на струята на вдишвания въздух;
•   Прием на алкохол и някои лекарствени средства (транквиланти, антидепресанти, приспивателни) преди сън. Това води до свръхрелаксация на мускулите на гърлото и езика. Алкохолът също така потиска частта в мозъка, отговорна за регулацията на дишането;
•     Наследствена предразположеност;
•    Напреднала възраст – понижава се мускулният тонус на тъканите, включително и на тези в задната част на гърлото.

      Сънна апнея

     Много хора подценяват хъркането и го считат за нормално. То не е само дразнещ шум за околните, но може да бъде и тревожен сигнал.Нерядко е признак за доста сериозно заболяване - сънна апнея, която задължително трябва да бъде лекувана. Сънната апнея, непозната допреди няколко години, представлява пълно преустановяване на дишането по вrеме на сън за повече от 10, дори и за 20-40 секунди.
В този случай меките тъкани на фаринкса не просто вибрират, а прилепват помежду си и достъпът на въздух се прекратява.
Смята се, че човек страда от сънна апнея, когато за един час сън стават поне 5 кратки прекъсвания на дишането.
В най-тежките ситуации за една нощ може да се наблюдават няколкостотин краткотрайни прекъсвания на дишането, а общата им продължителност да достигне до няколко часа.
Натрупването в кръвта на въглероден диоксид води до дразнене на дихателния център в мозъка, разбуждане, волево поемане на въздух и повторно заспиване.Това може да се повтори десетки пъти през нощта, като по този начин качеството на съня рязко се понижава.Пациентът забелязва, че не се наспива добре, усеща отпадналост и умора презз деня, липса на концентрация и внимание.Недостатъчното снабдяване с кислород води до нарушения в дейността на сърцето и мозъка. Последиците са високо кръвно налягане, нарушен глюкозен баланс, склонност към депресии, намалено либидо и потентност, сърдечно-съдови заболявания.
    Днес вече за медицината не е тайна връзката между появата на мозъчен инсулт и хъркането. 40% от мозъчните васкуларни инциденти настъпват по време на сън или в първия час след събуждането. Повечето засегнати са мъже.
При случаите на сънна апнея решението е добре известно, но трудно се понася от пациентите – състои се в носене на маска през цялата нощ, която представлява обдишваща машина, подаваща кислород под налягане при всяко спиране на дишането.
Целта е да държат отворени дихателните пътища по време на сън, за да няма спиране на дихателния процес.
Диагностицирането на сънната апнея е трудно, защото повечето хора не считат за нужно да се консултират с лекар.
За съжаление това опасно заболяване се диагностицира едва след появата на сърдечно-съдов проблем или настъпването на пътно-транспортно произшествие поради дневната сънливост и умора, причинени от недоспиване.
Ролята на партньора е много важна за навременното откриване и преодоляване на проблема.

      Лекува ли се хъркането ?

     Хъркането, което не се дължи на аномалии и анатомични изменения в дихателните пътища, не се приема за болест, поради което лечението не е задължително.Въпреки това срещу него съществуват различни терапевтични техники – от промяна на позицията на тялото до хирургична намеса.

      Класически решения

      Най-логично е да се премахне причината, която поражда хъркането, а именно:

•      Намалете теглото и тонизирайте мускулите си;
•    Спрете пушенето - тютюневият дим е сред най-дразнещите лигавицата вещества. Той причинява набъбване на дихателните пътища и ги стеснява;
•      Избягвайте или намалете до минимум алкохола и успокоителните лекарства преди сън;
•     Спете на твърд матрак и с една възглавница. Натрупването на възглавници води до изкривяване на врата, което затруднява придвижването на въздушния поток в трахеята;
•      Спете в странична поза, а не по гръб, за да не пропада езикът в гърлото;
•    Спете в проветрена стая - така ще се намали концентрацията на дразнещите дихателните пътища вещества, а и въздухът се овлажнява. Прекомерното изсушаване на вдишвания въздух индиректно дразни лигавицата, за което често са виновни и климатиците;
•    При алергия към пухени възглавници се снабдете с такива, изработени от синтетичен материал;
•    Лекувайте навреме възпаленията на синусите, хремата, алергиите.